А вечерта…
А вечерта ще дойде изведнъж
и цялото старание ще си тръгне.
И облаците ще заплачат с дъжд,
но никой няма да успее да ме върне.
И ще се издигна над земята,
там където няма студ и мраз.
Но и любовта не е позната…
Дали надолу не политам аз?
А тук отново всичко ще си бъде,
пак същото ще ме забравят бързо.
Не може никой живите да съди,
не може спомен безконечно да ни свързва.
Но аз не плача, просто очите -
са огледало на времето вън.
Валят сълзите от болка самите
падащи птички се реят на сън…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мойра Todos los derechos reservados
