24 jun 2016, 15:55

Забравения 

  Poesía
636 0 0
Чувате ли гласа ми
под тънтените на гръмотевиците
в смразяващите и красиви нощи на Сибир
Уви... НЕ чувам аз човешки глас под студеното небе.
Гласът ми се отразява, тъй както ледът отразява слънчевата светлина .
Забравихте ли ме
в пустинния Сибир.
Бях крилатата душа,
а сега тя остана без крила
след този взрив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Костов Todos los derechos reservados

Случка случваща се често  в живота.

Propuestas
: ??:??