Забравения

24 jun 2016, 15:55

Poesía

498 0 0

Чувате ли гласа ми
под тънтените на гръмотевиците
в смразяващите и красиви нощи на Сибир

Уви... НЕ чувам аз човешки глас под студеното небе.
Гласът ми се отразява, тъй както ледът отразява слънчевата светлина .

Забравихте ли ме
в пустинния Сибир.
Бях крилатата душа,
а сега тя остана без крила
след този взрив

Случка случваща се често в живота.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Забравения

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas