Jun 24, 2016, 3:55 PM

Забравения 

  Poetry
634 0 0
Чувате ли гласа ми
под тънтените на гръмотевиците
в смразяващите и красиви нощи на Сибир
Уви... НЕ чувам аз човешки глас под студеното небе.
Гласът ми се отразява, тъй както ледът отразява слънчевата светлина .
Забравихте ли ме
в пустинния Сибир.
Бях крилатата душа,
а сега тя остана без крила
след този взрив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Костов All rights reserved.

Случка случваща се често  в живота.

Random works
: ??:??