24 июн. 2016 г., 15:55

Забравения 

  Поэзия
549 0 0

Чувате ли гласа ми
под тънтените на гръмотевиците 
в смразяващите и красиви нощи на Сибир 


Уви... НЕ чувам аз човешки глас под студеното небе.
Гласът ми се отразява, тъй както ледът отразява слънчевата светлина .

Забравихте ли ме 
в пустинния Сибир.
Бях крилатата душа,
а сега тя остана без крила
след този взрив
 

© Емил Костов Все права защищены

Случка случваща се често  в живота.

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??