24.06.2016 г., 15:55 ч.

Забравения 

  Поезия
561 0 0

Чувате ли гласа ми
под тънтените на гръмотевиците 
в смразяващите и красиви нощи на Сибир 


Уви... НЕ чувам аз човешки глас под студеното небе.
Гласът ми се отразява, тъй както ледът отразява слънчевата светлина .

Забравихте ли ме 
в пустинния Сибир.
Бях крилатата душа,
а сега тя остана без крила
след този взрив
 

© Емил Костов Всички права запазени

Случка случваща се често  в живота.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??