Забравения
802
0
0
Чувате ли гласа ми
под тънтените на гръмотевиците
в смразяващите и красиви нощи на Сибир
Уви... НЕ чувам аз човешки глас под студеното небе.
Гласът ми се отразява, тъй както ледът отразява слънчевата светлина .
Забравихте ли ме
в пустинния Сибир.
Бях крилатата душа,
а сега тя остана без крила
след този взрив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Костов Всички права запазени
