23 feb 2009, 13:43

* * *

642 0 2



в отблясъците от снега
видях раненото животно


коса се стеле по изящните
рамене на момичето


в миналото щастие потърсих
остатъка от съдбата си


всичко е топло и чисто
в болничната стая


дълги и стройни крака
тичат през полето


островът е потънал в тишина,
замрели са пеликаните


слонът тежко стъпва
по сочната трева


съдбата разпиля
думите на детето


вятърът разхвърля
падналите листа


помислих за кучето,
тичащо по улицата


заекът се лута
в тъмната гора


обветрени и тъжни
са лицата на героите


в морето се стеле
гръмовна тишина


колелото пее
с устите на децата


пустошта е черна,
само вой и вятър


няма ръжда
върху бляскавите ордени



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...