23 feb 2009, 13:43

* * *

647 0 2



в отблясъците от снега
видях раненото животно


коса се стеле по изящните
рамене на момичето


в миналото щастие потърсих
остатъка от съдбата си


всичко е топло и чисто
в болничната стая


дълги и стройни крака
тичат през полето


островът е потънал в тишина,
замрели са пеликаните


слонът тежко стъпва
по сочната трева


съдбата разпиля
думите на детето


вятърът разхвърля
падналите листа


помислих за кучето,
тичащо по улицата


заекът се лута
в тъмната гора


обветрени и тъжни
са лицата на героите


в морето се стеле
гръмовна тишина


колелото пее
с устите на децата


пустошта е черна,
само вой и вятър


няма ръжда
върху бляскавите ордени



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....