23 feb 2009, 13:43

* * *

645 0 2



в отблясъците от снега
видях раненото животно


коса се стеле по изящните
рамене на момичето


в миналото щастие потърсих
остатъка от съдбата си


всичко е топло и чисто
в болничната стая


дълги и стройни крака
тичат през полето


островът е потънал в тишина,
замрели са пеликаните


слонът тежко стъпва
по сочната трева


съдбата разпиля
думите на детето


вятърът разхвърля
падналите листа


помислих за кучето,
тичащо по улицата


заекът се лута
в тъмната гора


обветрени и тъжни
са лицата на героите


в морето се стеле
гръмовна тишина


колелото пее
с устите на децата


пустошта е черна,
само вой и вятър


няма ръжда
върху бляскавите ордени



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...