Feb 23, 2009, 1:43 PM

* * *

643 0 2



в отблясъците от снега
видях раненото животно


коса се стеле по изящните
рамене на момичето


в миналото щастие потърсих
остатъка от съдбата си


всичко е топло и чисто
в болничната стая


дълги и стройни крака
тичат през полето


островът е потънал в тишина,
замрели са пеликаните


слонът тежко стъпва
по сочната трева


съдбата разпиля
думите на детето


вятърът разхвърля
падналите листа


помислих за кучето,
тичащо по улицата


заекът се лута
в тъмната гора


обветрени и тъжни
са лицата на героите


в морето се стеле
гръмовна тишина


колелото пее
с устите на децата


пустошта е черна,
само вой и вятър


няма ръжда
върху бляскавите ордени



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...