* * *
640
0
2
в отблясъците от снега
видях раненото животно
коса се стеле по изящните
рамене на момичето
в миналото щастие потърсих
остатъка от съдбата си
всичко е топло и чисто
в болничната стая
дълги и стройни крака
тичат през полето
островът е потънал в тишина,
замрели са пеликаните
слонът тежко стъпва
по сочната трева
съдбата разпиля
думите на детето
вятърът разхвърля
падналите листа
помислих за кучето,
тичащо по улицата
заекът се лута
в тъмната гора
обветрени и тъжни
са лицата на героите
в морето се стеле
гръмовна тишина
колелото пее
с устите на децата
пустошта е черна,
само вой и вятър
няма ръжда
върху бляскавите ордени
© Нико Ников All rights reserved.
