8 may 2011, 17:49

* * * 

  Poesía » De amor
524 0 1

Стоя си аз сама и се питам

какво ли правиш ти сега.

Дали за мен мечтаеш

или някъде из облаците витаеш.

Загледан в ярките звезди,

запленен от моите очи,

ти стоиш самотен и вглъбен

и си мислиш:

"Ах, защо не си до мен!"

Вземи китарата твоя

и изсвири песен моя,

и ще усетиш ти

как от моята песен

животът ти ще стане лесен...

След време ще усетиш ти,

че без мен не можеш да си.

Аз правя твоя свят по-добър

и на ушенце ще ти кажа "Мъррррр".

Звездите ще сваля от небето,

слънцето за луната ще венчая

и аз по теб от щастие ще сияя.

И знай,

че животът си на дявола бих дала,

стига само Дяволът да си Ти!

© Елена Андонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

  • Не сваляй звездите от небето, нека твоята грее за онзи, който заслужава. А ако той има очи за Теб, то тя ще бъде най-ярката на небосклона...
Propuestas
: ??:??