* * *
Знам как обичаш с изгрева. Да, зная.
Как нежно с пръст ме молиш да мълча
и в тишината бавно ме изгаряш...
В такава утрин срещам любовта.
И зная как след залеза обичаш.
С безмълвен поглед сред цигарен дим,
между наздравиците се обричаш
завинаги да бъдеш мой любим.
А в полунощ, сред алкохолни пари,
но със избистрен ум. Самичък, да...
Изпушил и последните цигари,
завръщаш се към мен и утринта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ева Корназова Todos los derechos reservados
