* * *
Знам как обичаш с изгрева. Да, зная.
Как нежно с пръст ме молиш да мълча
и в тишината бавно ме изгаряш...
В такава утрин срещам любовта.
И зная как след залеза обичаш.
С безмълвен поглед сред цигарен дим,
между наздравиците се обричаш
завинаги да бъдеш мой любим.
А в полунощ, сред алкохолни пари,
но със избистрен ум. Самичък, да...
Изпушил и последните цигари,
завръщаш се към мен и утринта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
