* * *
Денят е сив и мрачен,
лицето бледо -
вторачено навън!
Очите празни молят за пощада!
Душата броди тихаи много слаба!
Всеки ден болката расте!
Не намалява!
Всички казват:
”- Болката отминава!”
но обичаш ли истински,
тя си остава!
Копнежът да те прегърна,
ме кара да се върна
там, където съдбата ни превърна
в едно цяло!
Нощта е млада,
животът продължава,
но аз не мога
просто ей така
да те забравя!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петър Рашков Todos los derechos reservados
