23 nov 2008, 1:38

* * * 

  Poesía
538 0 2

Денят е сив и мрачен,

лицето бледо -

вторачено навън!

Очите празни молят за пощада!

Душата броди тиха
и много слаба!
Всеки ден болката расте!
Не намалява!
Всички казват:
”- Болката отминава!”
но обичаш ли истински,
тя си остава!
Копнежът да те прегърна,
ме кара да се върна
там, където съдбата ни превърна
в едно цяло!
Нощта е млада,
животът продължава,
но аз не мога
просто ей така
да те забравя!

© Петър Рашков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??