* * *
720
0
2
Денят е сив и мрачен,
лицето бледо -
вторачено навън!
Очите празни молят за пощада!
Душата броди тихаи много слаба!
Всеки ден болката расте!
Не намалява!
Всички казват:
”- Болката отминава!”
но обичаш ли истински,
тя си остава!
Копнежът да те прегърна,
ме кара да се върна
там, където съдбата ни превърна
в едно цяло!
Нощта е млада,
животът продължава,
но аз не мога
просто ей така
да те забравя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Рашков Всички права запазени
