nelilove (Нели Георгиева)
28 4
4 ago 2009, 12:59

* * * 

  Poesía
572 0 3

Притихвам сама в тъмен ъгъл,

където лъч дори не стига,

опитвам се да търся, а вече ти си тръгнал

и тишина мисълта ми спира.

 

Тече на времето красотата,

без да се сблъскам с нея,

не ми достигна свободата

вода да търся, когато ожаднея.

 

Така спомням си история тъмна,

за момиче свенливо, невинна красота

и зряло лице, приказна струна,

на цигулка, спряла времето в далечна звезда.

 

Но щастието е мимолетно,

перла символ на раздяла става,

срина се момичето бедно,

печална мелодия вместо забава.

 

И усещам как плача,

в ръката си перла виждам,

историята изглежда ми позната,

всичко в себе си откривам.

 

© Нели Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??