* * *
Притихвам сама в тъмен ъгъл,
където лъч дори не стига,
опитвам се да търся, а вече ти си тръгнал
и тишина мисълта ми спира.
Тече на времето красотата,
без да се сблъскам с нея,
не ми достигна свободата
вода да търся, когато ожаднея.
Така спомням си история тъмна,
за момиче свенливо, невинна красота
и зряло лице, приказна струна,
на цигулка, спряла времето в далечна звезда.
Но щастието е мимолетно,
перла символ на раздяла става,
срина се момичето бедно,
печална мелодия вместо забава.
И усещам как плача,
в ръката си перла виждам,
историята изглежда ми позната,
всичко в себе си откривам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Георгиева Всички права запазени
