Из мрачни друмища вървя в забвение.

Печал среднощна ми говори 

с миловиден глас.

У мен трепти неспирно умиление,

историята своя слушам във захлас.

Покрай мен кръжат, отлитат една подир една

мечти и надежди. Скитам и питам:

''Живот, какво на мене ти ми завеща? '' 

Дни на скръб и на разлъка,

дни на плач и суета?!

Не ме оставяй да се влюбя в свойта мъка.
Напразно проклинам, напразно коря. 

Миговете чезнат безметежно.
Шепне екота на горестни молитвени слова.
И ако трябва утре аз да си отида,

то нека, но щастлива.
ЩАСТЛИВА искам да умра!