Из мрачни друмища вървя в забвение.
Печал среднощна ми говори
с миловиден глас.
У мен трепти неспирно умиление,
историята своя слушам във захлас.
Покрай мен кръжат, отлитат една подир една
мечти и надежди. Скитам и питам:
''Живот, какво на мене ти ми завеща? ''
Дни на скръб и на разлъка,
дни на плач и суета?!
Не ме оставяй да се влюбя в свойта мъка.
Напразно проклинам, напразно коря.
Миговете чезнат безметежно.
Шепне екота на горестни молитвени слова.
И ако трябва утре аз да си отида,
то нека, но щастлива.
ЩАСТЛИВА искам да умра!
© Мария Всички права запазени