* * *
Из мрачни друмища вървя в забвение.
Печал среднощна ми говори
с миловиден глас.
У мен трепти неспирно умиление,
историята своя слушам във захлас.
Покрай мен кръжат, отлитат една подир една
мечти и надежди. Скитам и питам:
''Живот, какво на мене ти ми завеща? ''
Дни на скръб и на разлъка,
дни на плач и суета?!
Не ме оставяй да се влюбя в свойта мъка.
Напразно проклинам, напразно коря.
Миговете чезнат безметежно.
Шепне екота на горестни молитвени слова.
И ако трябва утре аз да си отида,
то нека, но щастлива.
ЩАСТЛИВА искам да умра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени