* * *
... Тук съм. Вратата отворена.
Сякаш още ме огледаш учудено.
Вън сняг вали -
затрупва следите ни;
само студът ми напомня за теб
и взаимно се питаме,
декламираме стихове -
с моя приятел - вятъра.
Ще го попитам за теб -
той всички познава.
Аз му завиждам за това,
че е невидим, може
да влезе навсякъде
и прегърне мен и теб
безнаказано.
А тази врата е отворена
и не мога да вляза.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павел Грамадов Todos los derechos reservados
