... Тук съм. Вратата отворена.
Сякаш още ме огледаш учудено.
Вън сняг вали -
затрупва следите ни;
само студът ми напомня за теб
и взаимно се питаме,
декламираме стихове -
с моя приятел - вятъра.
Ще го попитам за теб -
той всички познава.
Аз му завиждам за това,
че е невидим, може
да влезе навсякъде
и прегърне мен и теб
безнаказано.
А тази врата е отворена
и не мога да вляза.
© Павел Грамадов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
