***

30 may 2009, 7:51

Poesía » De amor

695 0 0

Защо си тъжен, принце мой?

Защо е мрачен твоят взор?

Край нас цари блажен покой...

Кристален, звездният простор

изпраща галещи лъчи.

Щурците нежно пеят в хор.

Защо са тъжни тез очи?

Прости, госпожице добра!

Аз тъжен съм - не ме кори!

В душата ми цари тъга,

в сърцето ми любов гори!

Но аз съм с тебе, принце мой,

във всеки нежен поглед твой!

Засмей се! Радвай се! Безброй

целувки с нежна страст

аз бих ти дала в този час!

Ти в мене си - аз знам това.

Във всеки тъжен поглед мой,

с който диря аз следа от твоя дъх.

Но в тоз покой не ми разнищвай пак скръбта!

Далече си, уви, сега!

Със всеки тъжен поглед мой

аз диря твоята следа!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.