30 may 2009, 7:51

***

945 0 0
Защо си тъжен, принце мой? Защо е мрачен твоят взор? Край нас цари блажен покой... Кристален, звездният простор изпраща галещи лъчи. Щурците нежно пеят в хор. Защо са тъжни тез очи? Прости, госпожице добра! Аз тъжен съм - не ме кори! В душата ми цари тъга, в сърцето ми любов гори! Но аз съм с тебе, принце  мой, във всеки нежен поглед твой! Засмей се! Радвай се! Безброй целувки с нежна страст аз бих ти дала в този час! Ти в мене си - аз знам това. Във всеки тъжен поглед мой, с който диря аз следа от твоя дъх. Но в тоз покой не ми разнищвай пак скръбта! Далече си, уви, сега! Със всеки тъжен поглед мой аз диря твоята следа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Минчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...