***

Защо си тъжен, принце мой? Защо е мрачен твоят взор? Край нас цари блажен покой... Кристален, звездният простор изпраща галещи лъчи. Щурците нежно пеят в хор. Защо са тъжни тез очи? Прости, госпожице добра! Аз тъжен съм - не ме кори! В душата ми цари тъга, в сърцето ми любов гори! Но аз съм с тебе, принце  мой, във всеки нежен поглед твой! Засмей се! Радвай се! Безброй целувки с нежна страст аз бих ти дала в този час! Ти в мене си - аз знам това. Във всеки тъжен поглед мой, с който диря аз следа от твоя дъх. Но в тоз покой не ми разнищвай пак скръбта! Далече си, уви, сега! Със всеки тъжен поглед мой аз диря твоята следа!