14 oct 2008, 12:01

***

  Poesía
1.3K 0 8
Бродяго,
сърцето е ловец самотен -
омеква, вкаменява се, преде.
Подобно доверчива котка,
то чака малко обич,
непресторена милувка.
А после сън,
разходка в слънчев ден,
погреб на отминал миг,
погрешна мисъл,
верен звук,
порязващ цвят.

Преследван дивеч е сърцето,
за клетника едничка власт,
не сваляй ти мечтата от небето,
не плащай на тщеславието дан.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцеслав Йонков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще те чета.
  • Да всяко сърце чака обич и непресторена милувка, а след нея започва да преде като доволна котка... Хареса ми особено тази част.
  • Тук вече звучи по друг начин, само последната думичка ме спъна.
    Поздрав!
  • Приеми комплиментите ми!
  • Не знаех. Използвах повода да запитам. Всеки с перспективата на разсъжденията си Махам ги.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...