14.10.2008 г., 12:01

***

1.3K 0 8
Бродяго,
сърцето е ловец самотен -
омеква, вкаменява се, преде.
Подобно доверчива котка,
то чака малко обич,
непресторена милувка.
А после сън,
разходка в слънчев ден,
погреб на отминал миг,
погрешна мисъл,
верен звук,
порязващ цвят.

Преследван дивеч е сърцето,
за клетника едничка власт,
не сваляй ти мечтата от небето,
не плащай на тщеславието дан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцеслав Йонков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще те чета.
  • Да всяко сърце чака обич и непресторена милувка, а след нея започва да преде като доволна котка... Хареса ми особено тази част.
  • Тук вече звучи по друг начин, само последната думичка ме спъна.
    Поздрав!
  • Приеми комплиментите ми!
  • Не знаех. Използвах повода да запитам. Всеки с перспективата на разсъжденията си Махам ги.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...