Boabab (Венцеслав Йонков)
14 56
14.10.2008 г., 12:01 ч.

*** 

  Поезия
1062 0 8
Бродяго,
сърцето е ловец самотен -
омеква, вкаменява се, преде.
Подобно доверчива котка,
то чака малко обич,
непресторена милувка.
А после сън,
разходка в слънчев ден,
погреб на отминал миг,
погрешна мисъл,
верен звук,
порязващ цвят.

Преследван дивеч е сърцето,
за клетника едничка власт,
не сваляй ти мечтата от небето,
не плащай на тщеславието дан.

© Венцеслав Йонков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще те чета.
  • Да всяко сърце чака обич и непресторена милувка, а след нея започва да преде като доволна котка... Хареса ми особено тази част.
  • Тук вече звучи по друг начин, само последната думичка ме спъна.
    Поздрав!
  • Приеми комплиментите ми!
  • Не знаех. Използвах повода да запитам. Всеки с перспективата на разсъжденията си Махам ги.
  • Не, не е свързано с конкретния случай.

    А това с оценяването - в никакъв случай не смятам, че "стиха" ми е нещо повече от експеримент...Интересно ми беше, че тук всъщност никой не казва упрек, нито споделя критика. За мен например:

    "омеква, вкаменява се, преде"

    си е за критика. Въпреки, че тъкмо това съм искал да кажа.
  • Стихът ти ми хареса!

    Намирам питането ти за крайно неуместно, обаче. А ако това е свързано с оценяването на стиха ти - понякога и такива неща се случват, не го преживявай.
  • Впрочем, аз отскоро чета тук. Ако мога да си позволя една малка забележка. Наистина са нужни повече отрицателни бележки / като при мен /, разбира се, с доводи, за да може да се дискутира нататък градивно.
Предложения
: ??:??