В шумотевица пристъпваш тих - сияние на чуждото небе, бавно пропълзяваш в моя стих, слял се с светлото море. Скривам те във мойта сянка, поглъщам твоитв очи. Земя разгръщам със осанка, потъвам в твоите коси. Срещам те със стар товар, докосвам твоите ръце. Бушуващ, мен руши пожар тършува той в сърце. * * * * * * * * Пагуба навява ми деня - шумен е и остарял, протрита с думи мисълта: за мен си избледнял.