* * *
588
0
1
В шумотевица пристъпваш тих -
сияние на чуждото небе,
бавно пропълзяваш в моя стих,
слял се с светлото море.
Скривам те във мойта сянка,
поглъщам твоитв очи.
Земя разгръщам със осанка,
потъвам в твоите коси.
Срещам те със стар товар,
докосвам твоите ръце.
Бушуващ, мен руши пожар
тършува той в сърце.
* * * *
* * * *
Пагуба навява ми деня -
шумен е и остарял,
протрита с думи мисълта:
за мен си избледнял.
© Наталия Генова All rights reserved.
