* * *

21 oct 2012, 22:50

Poesía » De amor

613 0 3

Отново мрак по мойте струни,

божествен звън дъхът разлива

и сякаш огънят на тези устни,

че жаждата на времето убива.

А кой ли с свойта арфа броди?

Мъгла от песен непозната

тече по мойте вени тънки,

единствен спомен в тишината,

еднакво мил, неясен -

лъч пречупен през сълзите,

изплакани във късна есен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

beti (Бехрин)

2012-12-12T21:52:42+02:00

... красиво!
bosilek6566 (Павел Грамадов)

2012-10-31T16:26:26+02:00

Благодаря за милите слова. Харесва ми твоята идея, но аз имам лош навик да не променям вкуса на всичко което е излязло на един дъх. Но това може, защото не е излязло така. Това е много стар спомен от лудите млади години. Просто беше послание към девойка без да съм й споменавал, че първите букви от стиховете вертикално значат нещо за мен. И понеже стиховете ми са глътка вино, проиведено от мен в особено състояние на духа, по-късно не ми се ще да пипам, освен за търговския вид и звучене. Но аз все още не съм стигнал до там...
Melany71 (Светла)

2012-10-25T09:53:34+03:00

Харесва ми идеята, метафорите!Ако ми позволиш мъничка промяна:
"еднакво мил,неясен" може да стане "еднакво мил, неясна песен" !Но това е само идея!