Oct 21, 2012, 10:50 PM

* * *

  Poetry » Love
811 0 3

Отново мрак по мойте струни,

божествен звън дъхът разлива

и сякаш огънят на тези устни,

че жаждата на времето убива.

А кой ли с свойта арфа броди?

Мъгла от песен непозната

тече по мойте  вени тънки,

единствен спомен в тишината,

еднакво мил, неясен -

лъч пречупен през сълзите,

изплакани във късна есен.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павел Грамадов All rights reserved.

Comments

Comments

  • ... красиво!
  • Благодаря за милите слова. Харесва ми твоята идея, но аз имам лош навик да не променям вкуса на всичко което е излязло на един дъх. Но това може, защото не е излязло така. Това е много стар спомен от лудите млади години. Просто беше послание към девойка без да съм й споменавал, че първите букви от стиховете вертикално значат нещо за мен. И понеже стиховете ми са глътка вино, проиведено от мен в особено състояние на духа, по-късно не ми се ще да пипам, освен за търговския вид и звучене. Но аз все още не съм стигнал до там...
  • Харесва ми идеята, метафорите!Ако ми позволиш мъничка промяна:
    "еднакво мил,неясен" може да стане "еднакво мил, неясна песен" !Но това е само идея!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....