* * *

Oct 21, 2012, 10:50 PM

Poetry » Love

688 0 3

Отново мрак по мойте струни,
божествен звън дъхът разлива
и сякаш огънят на тези устни,
че жаждата на времето убива.
А кой ли с свойта арфа броди?
Мъгла от песен непозната
тече по мойте вени тънки,
единствен спомен в тишината,
еднакво мил, неясен -
лъч пречупен през сълзите,
изплакани във късна есен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works