bosilek6566 (Павел Грамадов)
47 4
21.10.2012 г., 22:50 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
548 0 3

Отново мрак по мойте струни,

божествен звън дъхът разлива

и сякаш огънят на тези устни,

че жаждата на времето убива.

А кой ли с свойта арфа броди?

Мъгла от песен непозната

тече по мойте  вени тънки,

единствен спомен в тишината,

еднакво мил, неясен -

лъч пречупен през сълзите,

изплакани във късна есен.

 

© Павел Грамадов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... красиво!
  • Благодаря за милите слова. Харесва ми твоята идея, но аз имам лош навик да не променям вкуса на всичко което е излязло на един дъх. Но това може, защото не е излязло така. Това е много стар спомен от лудите млади години. Просто беше послание към девойка без да съм й споменавал, че първите букви от стиховете вертикално значат нещо за мен. И понеже стиховете ми са глътка вино, проиведено от мен в особено състояние на духа, по-късно не ми се ще да пипам, освен за търговския вид и звучене. Но аз все още не съм стигнал до там...
  • Харесва ми идеята, метафорите!Ако ми позволиш мъничка промяна:
    "еднакво мил,неясен" може да стане "еднакво мил, неясна песен" !Но това е само идея!
Предложения
: ??:??