12 sept 2009, 0:53

* * *

  Poesía » Otra
807 0 5

 

 

 

                                                                    Истинският лик.

                                                                    Първичната, неистова,

                                                                    невидима страст,

                                                                    обрулила хиляди души.

                                                                    Проникнала в плътта.

                                                                    Мечта на пропаст.

                                                                    Нелечим нагон.

                                                                    Наслада от омраза.

                                                                    Лик иншизо.

                                                                    Гол, премръзнал плъх.

                                                                    Мечти.

                                                                    Мечтатели.

                                                                    За малко сте.

                                                                    За никога.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Ганев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...