13 mar 2018, 8:50

. @.

  Poesía
407 0 1

 

на Шипка всичко е спокойно
паметникът потънал е в кал
мълчат героите забравени
изоставени от народа оскотял

 

държавата си мижитурка
снегът захлупва всяка доброта
боклуците отдолу скрити
разлагат свещенната земя

 

лъщят оглозгани кубета
разяждани от глупостта
на хората ума превзеха
с извращения и простота

 

ръждясало е всяко чувство
духът вечен сън заспал 
само овчето изкуство
издига си пиедестал след пиедестал

 

на Шипка всичко е спокойно
лъвът отдавана е умрял
само летописите на един свещеник 
нашепват за погребания идеал 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...