Mar 13, 2018, 8:50 AM

. @.

  Poetry
404 0 1

 

на Шипка всичко е спокойно
паметникът потънал е в кал
мълчат героите забравени
изоставени от народа оскотял

 

държавата си мижитурка
снегът захлупва всяка доброта
боклуците отдолу скрити
разлагат свещенната земя

 

лъщят оглозгани кубета
разяждани от глупостта
на хората ума превзеха
с извращения и простота

 

ръждясало е всяко чувство
духът вечен сън заспал 
само овчето изкуство
издига си пиедестал след пиедестал

 

на Шипка всичко е спокойно
лъвът отдавана е умрял
само летописите на един свещеник 
нашепват за погребания идеал 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Всемнелюб All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...