* * *

13 mar 2008, 12:48

Poesía » De amor

481 0 4

Твоя глас като странна магия

нощем често ме буди от сън.

И с надеждата да те открия,

необлечен излизам навън.

Под звездите студени се скитам,

газя бос в шубрака зелен.

И уплашени птици излитат

из заспалите клони над мен.

Лятна нощ. Неспокойна и кратка,

скоро Слънцето с пламък червен

ще запали от изток Земята,

и ще започне безкрайния ден.

Уморен от търсене, спирам.

Силна болка в сърцето гори.

Снатежала глава се прибирам,

и с пълни със сълзи очи.

И тази нощ не те открих!

И тази нощ не те видях!

Но винаги ще продължавам да те търся,

винаги, до последния си дъх...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Lilly (Лилия)

2008-03-13T19:37:04+02:00

Много хубаво си го написал, пожелавам ти да я намериш!...
fraulia (Васка Мадарова)

2008-03-13T15:13:31+02:00

''Но винаги ще продължавам да те търся,
винаги, до последния си дъх... ''
Ще я намериш!Бъди сигурен...Поздравявам те
пинда.св (Стоян Владов)

2008-03-13T14:03:16+02:00

Хубаво.Търси и ще намериш.
miss_teneva (Дида Тенева)

2008-03-13T12:55:36+02:00

Пожелавам ти да я откриеш! Не губи надеждата!!!поздрав!