* * *
Твоя глас като странна магия нощем често ме буди от сън. И с надеждата да те открия, необлечен излизам навън.
Под звездите студени се скитам, газя бос в шубрака зелен. И уплашени птици излитат из заспалите клони над мен.
Лятна нощ. Неспокойна и кратка, скоро Слънцето с пламък червен ще запали от изток Земята, и ще започне безкрайния ден.
|
Уморен от търсене, спирам.
Силна болка в сърцето гори.
Снатежала глава се прибирам,
и с пълни със сълзи очи.
И тази нощ не те открих!
И тази нощ не те видях!
Но винаги ще продължавам да те търся,
винаги, до последния си дъх...
© Джани Василев All rights reserved.
