13.03.2008 г., 12:48 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
483 0 4

Твоя глас като странна магия

нощем често ме буди от сън.

И с надеждата да те открия,

необлечен излизам навън.

 

Под звездите студени се скитам,

газя бос в шубрака зелен.

И уплашени птици излитат

из заспалите клони над мен.

 

 Лятна нощ. Неспокойна и кратка,

скоро Слънцето с пламък червен

ще запали от изток Земята,

и ще започне безкрайния ден.

 

 

 

Уморен от търсене, спирам.

Силна болка в сърцето гори.

Снатежала глава се прибирам,

и с пълни със сълзи очи.

 

И тази нощ не те открих!

И тази нощ не те видях!

Но винаги ще продължавам да те търся,  

винаги, до последния си дъх...

© Джани Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво си го написал, пожелавам ти да я намериш!...
  • ''Но винаги ще продължавам да те търся,
    винаги, до последния си дъх... ''
    Ще я намериш!Бъди сигурен...Поздравявам те
  • Хубаво.Търси и ще намериш.
  • Пожелавам ти да я откриеш! Не губи надеждата!!!поздрав!
Предложения
: ??:??