* * *
Твоя глас като странна магия нощем често ме буди от сън. И с надеждата да те открия, необлечен излизам навън.
Под звездите студени се скитам, газя бос в шубрака зелен. И уплашени птици излитат из заспалите клони над мен.
Лятна нощ. Неспокойна и кратка, скоро Слънцето с пламък червен ще запали от изток Земята, и ще започне безкрайния ден.
|
Уморен от търсене, спирам.
Силна болка в сърцето гори.
Снатежала глава се прибирам,
и с пълни със сълзи очи.
И тази нощ не те открих!
И тази нощ не те видях!
Но винаги ще продължавам да те търся,
винаги, до последния си дъх...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джани Василев Всички права запазени
