21 jul 2019, 7:42

*****()

  Poesía
988 3 2

имало едно време една госпожа
омъжена бяла жена
красива като лунна роса
с очи като нежни цветя

 

била съвършена със своите коси
игриви без вятър мечти
като я наблюдаваш само от далеч
се влюбваш с мерена реч

 

но да я обичаш било забранено
да я докоснеш по ръцете непозволено
да мечтаеш за нея липса на морал
но какво да правиш като за теб е идеал

 

чувстваш несвързани неща
щом си я представиш вечерта
как тича под звездите
и се сепваш, колко ожесточени са съдбините

 

и я обичаш макар да нямаш кураж
страхуваш се, че е мираж
знаеш, че не бива
и точно това ти дава сила

 

да продължиш напред
да докажеш, че си проклет
да се хвърлиш пред нея на колене
и да става каквото ще

 

омъжена бяла жена
една неземна госпожа
която още е забранена
но любовта е друга вселена

 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...