имало едно време една госпожа
омъжена бяла жена
красива като лунна роса
с очи като нежни цветя
била съвършена със своите коси
игриви без вятър мечти
като я наблюдаваш само от далеч
се влюбваш с мерена реч
но да я обичаш било забранено
да я докоснеш по ръцете непозволено
да мечтаеш за нея липса на морал
но какво да правиш като за теб е идеал ...