Всемнелюб (Всемнелюб)
92 44
21.07.2019 г., 7:42 ч.

*****() 

  Поезия
678 3 2

имало едно време една госпожа
омъжена бяла жена
красива като лунна роса
с очи като нежни цветя

 

била съвършена със своите коси
игриви без вятър мечти
като я наблюдаваш само от далеч
се влюбваш с мерена реч

 

но да я обичаш било забранено
да я докоснеш по ръцете непозволено
да мечтаеш за нея липса на морал
но какво да правиш като за теб е идеал

 

чувстваш несвързани неща
щом си я представиш вечерта
как тича под звездите
и се сепваш, колко ожесточени са съдбините

 

и я обичаш макар да нямаш кураж
страхуваш се, че е мираж
знаеш, че не бива
и точно това ти дава сила

 

да продължиш напред
да докажеш, че си проклет
да се хвърлиш пред нея на колене
и да става каквото ще

 

омъжена бяла жена
една неземна госпожа
която още е забранена
но любовта е друга вселена

 
 

© Всемнелюб Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??