*****()
имало едно време една госпожа
омъжена бяла жена
красива като лунна роса
с очи като нежни цветя
била съвършена със своите коси
игриви без вятър мечти
като я наблюдаваш само от далеч
се влюбваш с мерена реч
но да я обичаш било забранено
да я докоснеш по ръцете непозволено
да мечтаеш за нея липса на морал
но какво да правиш като за теб е идеал
чувстваш несвързани неща
щом си я представиш вечерта
как тича под звездите
и се сепваш, колко ожесточени са съдбините
и я обичаш макар да нямаш кураж
страхуваш се, че е мираж
знаеш, че не бива
и точно това ти дава сила
да продължиш напред
да докажеш, че си проклет
да се хвърлиш пред нея на колене
и да става каквото ще
омъжена бяла жена
една неземна госпожа
която още е забранена
но любовта е друга вселена
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Всемнелюб Всички права запазени
