2 nov 2011, 19:40

Абаносовият танц на косите

  Poesía
607 0 3

С абаносов танц косите

барабанят в симфонията бяла

и променила ориста си,

за теб съм край, и съм начало.

 

С малиново събуждане устата

те скриват в котешката сутрин,

във исканото съзерцание,

в гърба на делника намръщен.

 

С тютюнева магия са очите,

рисуващи в утайка от кафе,

посоките ни там преплитат...

Виж, бият във едно сърце!

 

И леко, леко се полюшва

люлката, преди да стигнем горе,

във тебе силно аз се сгушвам,

предчувствайки очакваното  - долу.

 

С абаносов танц косите

барабанят в симфонията бяла.

Посяла зрънце във стиха ти,

дали съм край... или начало?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...