Абаносовият танц на косите
С абаносов танц косите
барабанят в симфонията бяла
и променила ориста си,
за теб съм край, и съм начало.
С малиново събуждане устата
те скриват в котешката сутрин,
във исканото съзерцание,
в гърба на делника намръщен.
С тютюнева магия са очите,
рисуващи в утайка от кафе,
посоките ни там преплитат...
Виж, бият във едно сърце!
И леко, леко се полюшва
люлката, преди да стигнем горе,
във тебе силно аз се сгушвам,
предчувствайки очакваното - долу.
С абаносов танц косите
барабанят в симфонията бяла.
Посяла зрънце във стиха ти,
дали съм край... или начало?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
