5 dic 2011, 14:32

Аборт

1.3K 0 5

Никога не ще забравя
аз деня, в който те предадох,
мое мило дете,
спря да бие твоето сърце...

а онзи, твоят създател,
оказа се предател
загърби и тебе, и мене,
и всичко на парчета разби,

живота ми погуби,
и моя, и твоя,
но аз поне още дишам
и се моля

дано някой ден
да падне като мен
и да се моли с две ръце
Бог дете да му даде.

И тогава, в този ден, 
да вижда теб и мен,
как с наведена глава
към болницата вървя.

Моля се само дано
някой ден да разбере
колко боли да загубиш дете!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Донева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...