Аборт
Никога не ще забравя
аз деня, в който те предадох,
мое мило дете,
спря да бие твоето сърце...
а онзи, твоят създател,
оказа се предател
загърби и тебе, и мене,
и всичко на парчета разби,
живота ми погуби,
и моя, и твоя,
но аз поне още дишам
и се моля
дано някой ден
да падне като мен
и да се моли с две ръце
Бог дете да му даде.
И тогава, в този ден,
да вижда теб и мен,
как с наведена глава
към болницата вървя.
Моля се само дано
някой ден да разбере
колко боли да загубиш дете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Донева Всички права запазени
наявам се някой ден да го разбере
