28 feb 2014, 1:18

Aборт

  Poesía
672 0 2

 

 

                                                   
                         АБОРТ

         Защо ли това чувство - най-силното
         в теб пак закъсня?
         А може би там пред Родилното
         щеше да чакам с цветя!

         Щеше да простираш грижливо
         на терасата дрешка след дрешка.
         Можеше то да е живо!
         Признай си своята грешка!

         Какво ще представляваш тогава?
         Разкъсана амбалажна кутия.
         Врата с разкъртена брава.
         Смачкана ненужна хартия.

         Ще тръгнеш отново след хората.
         Ще се мъчиш да изглеждаш добре.
         Но болката в теб и умората,
         кой ли ще разбере?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хммм... Браво Докосна ме Навя ми някакви стари мисли и чувства
  • Незнам какво те провокира да напишеш това,дали си лично засегнат или си просто против абортите?Аз също не искам да се правят такива, по простата причина, че имаме нужда от младо попълнение на живота ни,но пък има и случаи в които това се налага.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...