Feb 28, 2014, 1:18 AM

Aборт

  Poetry
673 0 2

 

 

                                                   
                         АБОРТ

         Защо ли това чувство - най-силното
         в теб пак закъсня?
         А може би там пред Родилното
         щеше да чакам с цветя!

         Щеше да простираш грижливо
         на терасата дрешка след дрешка.
         Можеше то да е живо!
         Признай си своята грешка!

         Какво ще представляваш тогава?
         Разкъсана амбалажна кутия.
         Врата с разкъртена брава.
         Смачкана ненужна хартия.

         Ще тръгнеш отново след хората.
         Ще се мъчиш да изглеждаш добре.
         Но болката в теб и умората,
         кой ли ще разбере?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хммм... Браво Докосна ме Навя ми някакви стари мисли и чувства
  • Незнам какво те провокира да напишеш това,дали си лично засегнат или си просто против абортите?Аз също не искам да се правят такива, по простата причина, че имаме нужда от младо попълнение на живота ни,но пък има и случаи в които това се налага.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...