Aборт
АБОРТ
Защо ли това чувство - най-силното
в теб пак закъсня?
А може би там пред Родилното
щеше да чакам с цветя!
Щеше да простираш грижливо
на терасата дрешка след дрешка.
Можеше то да е живо!
Признай си своята грешка!
Какво ще представляваш тогава?
Разкъсана амбалажна кутия.
Врата с разкъртена брава.
Смачкана ненужна хартия.
Ще тръгнеш отново след хората.
Ще се мъчиш да изглеждаш добре.
Но болката в теб и умората,
кой ли ще разбере?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
Докосна ме 
