АБСЕНТ

Пия до несвяст,
опитвам да забравя.
Усмивките ти, думите ти, теб...
Насита не познавам!
Пия от несъвършенствата
родили нашето приятелство.
Желанията са забравеният
лед във чашата.
Не ме хваща този "алкохол"
или просто не желая да престана.
Опиянението – вкусът на недокоснатите пръсти...
Събрах си всички "мънички" усмивки, погледите,
а после чашата си... пресуших я... 
размила в себе си мечтите...
Пия! Не искам и да спирам!
Абсент си!
Силен, сладък,
не мога да ти се наситя.
Пристрастена съм!
Сега какво да правя?
Пия и не спирам да желая...

© Екатерина Глухова 
20. Декември 2019г.