22 дек. 2019 г., 09:12  

Абсент

811 0 1

АБСЕНТ

 

Пия до несвяст,
опитвам да забравя.
Усмивките ти, думите ти, теб...
Насита не познавам!
Пия от несъвършенствата
родили нашето приятелство.
Желанията са забравеният
лед във чашата.
Не ме хваща този "алкохол"
или просто не желая да престана.
Опиянението – вкусът на недокоснатите пръсти...
Събрах си всички "мънички" усмивки, погледите,
а после чашата си... пресуших я... 
размила в себе си мечтите...
Пия! Не искам и да спирам!
Абсент си!
Силен, сладък,
не мога да ти се наситя.
Пристрастена съм!
Сега какво да правя?
Пия и не спирам да желая...

 

© Екатерина Глухова 
20. Декември 2019г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...