Dec 22, 2019, 9:12 AM  

Абсент

  Poetry » Love, Other
814 0 1

АБСЕНТ

 

Пия до несвяст,
опитвам да забравя.
Усмивките ти, думите ти, теб...
Насита не познавам!
Пия от несъвършенствата
родили нашето приятелство.
Желанията са забравеният
лед във чашата.
Не ме хваща този "алкохол"
или просто не желая да престана.
Опиянението – вкусът на недокоснатите пръсти...
Събрах си всички "мънички" усмивки, погледите,
а после чашата си... пресуших я... 
размила в себе си мечтите...
Пия! Не искам и да спирам!
Абсент си!
Силен, сладък,
не мога да ти се наситя.
Пристрастена съм!
Сега какво да правя?
Пия и не спирам да желая...

 

© Екатерина Глухова 
20. Декември 2019г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...