22.12.2019 г., 9:12  

Абсент

808 0 1

АБСЕНТ

 

Пия до несвяст,
опитвам да забравя.
Усмивките ти, думите ти, теб...
Насита не познавам!
Пия от несъвършенствата
родили нашето приятелство.
Желанията са забравеният
лед във чашата.
Не ме хваща този "алкохол"
или просто не желая да престана.
Опиянението – вкусът на недокоснатите пръсти...
Събрах си всички "мънички" усмивки, погледите,
а после чашата си... пресуших я... 
размила в себе си мечтите...
Пия! Не искам и да спирам!
Абсент си!
Силен, сладък,
не мога да ти се наситя.
Пристрастена съм!
Сега какво да правя?
Пия и не спирам да желая...

 

© Екатерина Глухова 
20. Декември 2019г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...