2 dic 2007, 13:11

Абстрактно 

  Poesía » Filosófica
2094 0 10

Влажни улици

и хора важни,

със очи невиждащи,

но жадни,

да разкъсат нейде тъмнината

и да видят - никнеща - зората.

Тайни пътища преплитат

думите в главата,

мисли черни и невзрачни,

мисли губещи и мрачни.

Гласове, нашепващи дълбоко

колко заразяващо е злото,

колко е смълчано и потайно,

колко то е всеотдайно.

Влажни улици

в затворени зеници,

добротата,

със криле на птици,

тайно полетява нависоко,

не, не я ранявай тъй дълбоко.

Остави я, нека ни омае,

нека поцелува

и да приласкае

малките надежди забранени,

 и от злото тайно осквернени.

 

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??