Абстрактно
Влажни улици
и хора важни,
със очи невиждащи,
но жадни,
да разкъсат нейде тъмнината
и да видят - никнеща - зората.
Тайни пътища преплитат
думите в главата,
мисли черни и невзрачни,
мисли губещи и мрачни.
Гласове, нашепващи дълбоко
колко заразяващо е злото,
колко е смълчано и потайно,
колко то е всеотдайно.
Влажни улици
в затворени зеници,
добротата,
със криле на птици,
тайно полетява нависоко,
не, не я ранявай тъй дълбоко.
Остави я, нека ни омае,
нека поцелува
и да приласкае
малките надежди забранени,
и от злото тайно осквернени.
© Силвия All rights reserved.
