Човек зачеван е планирано или различно
било с любов - или пък само в страст!
Живее или лошо, или… съвсем прилично,
но детството понякога е тежката му част.
Родителите…!? Те са нашето начало
и детският ни свят започва винаги от тях.
Но стават грешки – покрита с грозно наметало,
играта детска се превръща от веселие във страх.
Изстине ли огнището – то за децата е затвор!
Става им във него тежко, тягостно - даже тясно.
И търсейки спасение… към чуждото небе отправят взор,
дори какво е Свободата да не им е точно ясно.
Нанякъде отлитат! Със някой - ей така,
и щедро им се подарява свободата…
Но готови ли са за това - веднага и сега,
или далеч са те от истината на нещата?
А най-лесното е в подарена свобода,
да се отпуснеш и да се изгубиш.
Свободен си… Е, и? Да! Прилича на игра.
Но идва миг! Истината те докосва - и се будиш…
… и буден, и свободен си и от това какво?
Ходиш когато, както и накъдето ти се иска. Е, и?
Свободно ти е - виж, там в безвремието расте дърво,
липсата на път до него обаче някак те потиска. Нали!
Оказва се… абстрактно състояние е Свободата.
Не е за всеки в необятията ù да се разхожда сам!
Дори подарък да ти е от някой, или просто от Съдбата,
изгубваш се понякога във нея… Иии - до там!
И разбираш! Свободата не е простор без край…
Да! Правиш си каквото си поискаш - но, уви!
Свободата далече не e небесен Рай
и сбъркаш ли във нея с нещо – да, винаги Боли!
Свободата не е блудкав мит мистериозен,
не е и състояние на случайна безпризорност!
Да - тя не е и бит празен, рехав и помпозен,
свободата е въпрос на лична отговорност.
Rygit
© Ригит Todos los derechos reservados