Абстрактно състояние е свободата

Човек зачеван е планирано или различно 

било с любов - или пък само в страст!

Живее или лошо, или… съвсем прилично,

но  детството понякога е тежката му част.

Родителите…!? Те са нашето начало

и детският ни свят започва винаги от тях.

Но стават грешки – покрита с грозно наметало,

играта детска се превръща от веселие във страх.

Изстине ли огнището – то за децата е затвор!

Става им във него тежко, тягостно - даже тясно.

И търсейки спасение… към чуждото небе отправят взор,

дори какво е Свободата да не им е точно ясно.

Нанякъде отлитат! Със някой - ей така,

и щедро им се подарява свободата…

Но готови ли са за това -  веднага и сега,

или  далеч са те от истината на нещата?

А най-лесното е в подарена свобода,

да се отпуснеш и да се изгубиш.

Свободен си… Е, и? Да! Прилича на игра.

Но идва миг! Истината те докосва - и се будиш…

… и буден, и свободен си и от това какво?

Ходиш когато, както и накъдето ти се иска. Е, и?

Свободно ти е -  виж, там в безвремието расте дърво,

липсата на път до него обаче някак те потиска. Нали!

Оказва се… абстрактно състояние е Свободата.

Не е за всеки в необятията ù да се разхожда сам!

Дори подарък да ти е от някой, или просто от Съдбата,

изгубваш се понякога във нея… Иии - до там!

И разбираш! Свободата не е простор без край…

Да! Правиш си каквото си поискаш - но, уви!

Свободата далече не e небесен Рай

и сбъркаш ли във нея с нещо – да, винаги Боли!

Свободата  не е блудкав мит мистериозен,

не е и състояние на случайна безпризорност!

Да  - тя не е и бит празен, рехав и помпозен,

свободата е въпрос на лична отговорност.


Rygit